Самота

И как така? – повтаряш си невярващ.
Как оголя градът и се смали?
Пред ъгловата стара закусвалня
от сутрин само кучето клечи.

Осиротя градчето. Няма врява.
Понякога изписне тъжно влак.
Куцукне някой гълъб по площада.
И все така – докато падне мрак.

А щом се стъмни, хълмът килва шапка.
И той се чуди: лошо, бре, бре, бре...
За лек не виждаш някой да се мярка!
От мъка си нахлупва и бомбе.