My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Monday, September 05, 2011

Творецът

Ще идеш – строго майка ми отсъди.
- Сложи ги в папка. Всичко покажи.
Държи и много иска да те види.
Надявам се - дано те поощри.
Задъхах се по стръмните етажи.
Живееше творецът на таван.
Почуках плахо. Той отвори важен.
Брада. Прошарен.
Пръв протегна длан.
Разбрах, че пишете, дете. Седнете.
Потънах цяла в мекия диван.
- Опитвам се - посочих му листата.
Не се напрягайте. Ще видя сам.
Посегна и отмести със ръка
немирен кичур сипнал се отдясно.
О, не, недейте. Мога и сама.
Притисна се във мен и бях натясно.
Дете, дете... Защо е този смут?
Ще прочета творбите, без остатък.
Облъхна ме на спарено. На лук.
Докосна ми лицето със брадата.
Отдръпнах се. По пода разпилях
листата и посегнах да ги сбирам.
Прости, дете – политна сипкав грак.
Излъскан панталон... и дъх на вино.
Затръшнах с ярост гадната врата.
Очите ми мъглееха. Треперех.
За миг изминах всички стъпала.
Случаен негов лист... остана в мене.

0 Comments:

Post a Comment

<< Home