Пътуване

Придърпваш дните – максимум, до вик.
Разтягаш ги със мъка. Или - снаждаш.
Но месецът тече немилостив.
А колко още има да обхождаш!
Посрещаш в къщи. Или - ти си гост.
Разказваш им. Разказват ти.Уютно.
С приятели, с роднини вдигаш тост.
Току започнеш и погледай - мръкне.
Обходил си брега открай-докрай.
И в лятното Пампорово се гмурваш.
Припомняш си как беше във трамвай.
И ето, че е време да отплуваш...
Два часа преди полета си там.
Огромната машина те издига.
Под теб остава родния Балкан.
Брегът и той, с Родопската верига.
Земята ти – с размера на юмрук,
полека става колкото зеница.
Надига се във теб вълна без звук...
Земята се побира във сълзица...