С нежността на бриза

В което и пристанище да спреш -
търси ме, ще съм нейде из тълпата.
Ще те очаквам и ще ме съзреш
по роклята потрепнала от вятъра.
Намериш ли ме, тихо приближи.
Докосвай ме по-леко и от бриза
със дъх, със поглед, с шепот и с очи.
Напуканите устни ще са близо...
Издайническа капка кръв по тях,
ще ти подскаже колко път изминах,
до теб да стигна, мой прекрасен грях.
С най-нежната целувка превържи я...