Човекът изтрил свойто 'ч'...
Апетитът му сочи обрати,
непривични за нрава на мъж.
Със сплетни във охота се храни.
А виното изпива на дъх.
Олюлял се, пристъпва във църква.
Не усеща и грам от вина...
Махмурлия – дори като мръкне.
Ах, горката му кротка жена!
Във тигана картофките цвъркат.
Все очаква, петимната, знак,
бабаитът да влезе без грохот.
И по чудо да стане добряк.
А се връща по-зъл и от пума,
прелетяла над жертвата с вик.
Пред свещта що е сричал без думи,
е забравил. И ето го - сив.
Нищо ново под свода небесен.
Като него – ръце до ръце.
По-добре ще е звяр да те срещне,
не и този... затрил "ч" с нозе...
непривични за нрава на мъж.
Със сплетни във охота се храни.
А виното изпива на дъх.
Олюлял се, пристъпва във църква.
Не усеща и грам от вина...
Махмурлия – дори като мръкне.
Ах, горката му кротка жена!
Във тигана картофките цвъркат.
Все очаква, петимната, знак,
бабаитът да влезе без грохот.
И по чудо да стане добряк.
А се връща по-зъл и от пума,
прелетяла над жертвата с вик.
Пред свещта що е сричал без думи,
е забравил. И ето го - сив.
Нищо ново под свода небесен.
Като него – ръце до ръце.
По-добре ще е звяр да те срещне,
не и този... затрил "ч" с нозе...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home