С ухание на изгрев

Той е мъж за Обич. За рамо. За път.
Мъж, до който е винаги пролет.
Някак странно у мене замира дъхът,
само името щом му повторя.
Тези зрели години, познават добре
и меда, и солта на живота.
Ураганът във “да”, тишината във “не”.
И са твърде наясно с цената...
Искам с него да стигна последния кей,
извисил се над лодки и мрежи.
Точно там, откъдето се дипли покой.
И ухае на изгрев и нежност.