Тя, Святата

Ще раздели оскъдния си лев,
когато на излизане от църква,
пред нея, мургава жена с дете
поиска дребни, хляб поне да купи.
Ще потопи върбовия си клон,
във малка чашка, горе на бюфета.
Привела в ред самотния си дом,
сънят съвсем за малко ще докрета.
На утрото ще грейнат яйчица,
нашарени от бавните й пръсти.
След стеклата се майчина сълза,
загледана навън, ще се прекръсти.
А празникът, когато зазвъни,
облякла все онази съща рокля,
ще тръгне да се причести,
Тя, Святата, дарила ни живота.