Красиво ме докосваш

Закъснели сме, знам, да започнем... Да бъде отново.
И дали ще ни пита любовта за подслон?
И какво, че звъни, и какво, че отново е пролет,
всеки следва вглъбен, своя път и пътека, и склон...

Но е някак различно. Нещо тихичко в нас се прокрадва.
Малка точица радост, като юлска светулка трепти.
Ту при теб се поспре. Ту пред мене красиво пробяга.
Нещо светло се ражда. Или може би то се роди?...

Уморих се от фалш. Неми сенки в слова да обличам.
Може миг да е само. Затрептяла искрица сред зной.
Между нас да просветне. Без товар на лъжливо “обичам”.
Да остави следа и във двама ни. Нежна. Докрай.