Ти, който...

И отпиваш на глътки от моя словесен порой.
Светлоструйният шепот ти разказва до капка света ми...
Като нежна магия и над двама ни слиза покой.
Аз притихнала чакам твойта жажда стаена във длани.

Вече знам за кого съм събирала сини утра.
За кого със слова съм гравирала хребети в залез.
Брегове ни разделят. Брегове между нас... Засега.
Но ми стига това, че те има. И си дъх - до дъха ми.