Кух и празен безкрай

Небеса във кармин. И седефено утро.
Много птици. Ръкойки-лъчи.
Обичта ми в копринена нежност потръпва.
Беше Той - в стъклопис от звезди.

Любовта е красива, но е сляпа на светло.
Разтопи се лъжовният рай.
И петно не остана. Само тъжна гротеска.
Издрънча кух и празен безкрай...

Със усмивка поглеждам, мойто “слънце” от вчера.
И откривам пред себе си... шут.
Разпилях много време и бяг по химера.
Добро утро - ми казва Денят...