Плаване

Живецът в нас, когато отболи...
тогава всичко вече е напразно -
нестигнати - любов, летеж, мечти...
И ново утро вече те разказва.

Било-то се разсипва с остър звън -
на копчета, блескулки и монети...
И ти си вече в новия си сън.
Над него се разтваря крехко цвете...

Когато в днес си, а пулсира стон,
спомни си, че си в сън съвсем за малко.
Животът тук - поредният ти дом,
е корабът, със който тихо плаваш...