Мастило за перото ми...

Нагорчава, горчи чак отровно живота.
И боли от коравия хап.
Тук-таме се прокрадне някой миг на охота.
Примирено мълвя: няма как...

А пътуваме. Всеки, поел е нанейде.
Моят искрен прозорец блести.
Все такъв е - докрай и докрай откровен е.
Няма как, няма как - ми шепти...

И е страшно трънливо. И е страшно отровно.
Спрях да питам. Смирено вървя.
Няма как, няма как - и да има пробойни...
В тях потапям писец за слова...