Нощна гора

Огряна в бледо-нощна светлина
гората ме приема мълчаливо.
Пътеки няма. Има тишина.
Във лоното й влизам - да ме скрие.
А сенките настръхнали кръжат.
Кръстосано полягат по земята.
Не ме е страх от тях, не ме е страх,
нали са на дърветата телата.
Понесе се стенание над мен.
Погледнах изумена върховете.
Там вятърът от болка поразен
се мяташе и горестно тъжеше.
Във тихото се свих като в скала.
През процеп слушам парещите звуци.
Не ме страх, не ме страх сама,
а вопълът отгоре ме разтърси...