С ухание на надежда

А къщите изтънко пускат дим.
Без вятъра се точи на чертици.
Небето е посърнало от сън.
Разбудено поглежда безразлично.

Чешмицата самотно ромоли.
Откак е зима рядко някой спира.
Ако се мерне - кратичко стои
и бърза към дома си по баира.

Тъга се чувства, но и не съвсем -
ей, празниците вече са насреща.
Покажат ли се те, ще прозвъни
натъкмена с кокиченце надежда.