На пътеката

Две сърнички и аз, и измръзнал врабец
сме на фона на късен следобед.
А денят декемврйски закопня да расте.
Наедрял се замисли за ложе.

След секунди от тях не остава следа -
ни врабец, нито ден, ни сърнички.
Само аз се белея със тетрадка в ръка.
И луната във нея наднича.