Мой, капитане синеок

Очаквах те, когато ме повика -
от стона ми се ронеха звезди.
И толкова прегради се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж
потеглил бавно -
през бурите на своето море...
Бе кратък женски вик
събрал изцяло -
мълчания самотни векове...
Мой, капитане,
моя есен в синьо -
достигнал сам до мъдър хоризонт,
една жена преминала пустини,
ще бъде с теб до сетния ти рейд...