Мъжът на есента ми...
Не искам много.
Стига ми това,
че някъде ме мислиш. Че те има.
В едно небе да пием светлина...
И в няма жажда пясъци да минем...
И не любовник, който ще пълзи
по тялото ми в звуци неразбрани.
А онзи, със когото се лети...
Божественият мъж на есента ми.
Стига ми това,
че някъде ме мислиш. Че те има.
В едно небе да пием светлина...
И в няма жажда пясъци да минем...
И не любовник, който ще пълзи
по тялото ми в звуци неразбрани.
А онзи, със когото се лети...
Божественият мъж на есента ми.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home