С пръстчета броя...

Знам колко ти е трудно... Не мисли.
И как ме криеш в тайници от всички...
Макар и нямо, чувам, че крещиш -
обичам те. Повярвай, теб обичам...
Боли ме, че пристъпваш все по жар.
И ме опазваш. И със теб сме цели...
Но ти си мъж, аз - крехкост и жена.
Деня очаквам, в който ще си с мене.
И стиховете ще са пак до нас.
Отвън ще лъха на цъфтеж и зрялост.
Надявам се и с пръстчета броя,
минутите до нашето начало.