Залезно чудо

Отпуска се във люлка от зефир.
Полюшва се, премрежило зеници.
Платът под него е кобалтов-син,
Във гълъбово - сдиплени ресните.

А после се разсипва из леса.
Преди да си замине, става чудо -
на късчета, на точки на петна,
из клоните се лее до полуда.

Замирам от вълшебство и възторг.
Към жаркия цъфтеж ръка протягам.
В дланта ми пада късче слънчев плод...
Прашинка слънце, в мен ще е докрая.