Оловните човеци в живота ми

Отдалечават се лица и гласове...
Пресилени усмивки. Неми жестове.
Откъсват се -
пришитите сестри...
Измислените майки,
братя вместени.
“Приятели”.
Ласкатели от раз -
проточват зад гърба си слузна диря.
Оставам в тишина. Оставам - аз.
Сама дойдох - сама ще си отида.
Не влизайте повторно в моя свят!
Обичната си майка не забравям.
А брат ми - от кръвта е разпознат,
единствен е и други братя нямам.
Отивай си, любов - безплътен дим,
И всички до един - печални фрески.

Реалният над мене е Един.
Оловните човеци... са гротескни.