Благослова на Природата...
Усещам те дори и по зеницата.
Рисувам те.
Понякога - ти мен...
И съм щастлива в твоята обител,
където само двете се четем.
Долавяш всичко в крехката ми същност.
Аз, дребната нищожната пред теб -
глава навеждам, за да ме поръсиш...
Един неописуем Водосвет.
Рисувам те.
Понякога - ти мен...
И съм щастлива в твоята обител,
където само двете се четем.
Долавяш всичко в крехката ми същност.
Аз, дребната нищожната пред теб -
глава навеждам, за да ме поръсиш...
Един неописуем Водосвет.
1 Comments:
Възхитена съм от твоите стихове, Люси! Те носят толкова много послания,които блестят като бисерчета! Докосваш се до всичко и на всичко придаваш душа.Стиховете ти влизат и в ума, и в сърцето,дават ти желание да живееш и очи да видиш красотата дори в едно малко стъбълце тревичка. Любовта ти в стиховете превзема и човек обиква не само стиховете ти , но и теб. Много си ми скъпа , далечна открита в пространството, приятелко!
Post a Comment
<< Home