Отново...

И закрих с длан очи, да не гледам брега -
как се срива с подвижните пясъци...
Стават дъно под мътен порой,
а след тях,
Любовта ми повтори съдбата им.

И затворих очи, пред небето ранено -
моят вик го провеси разкъсано.
С онзи стон, който нямо, от упор се цели.
Вместо облаци - плуваха късове...

Олюлях се от празното ехо във мен.
Дехидрирано люшна земята ми...
А усетих, че днес, точно днес е неделя.
После чух,
как напъпват цветята...