Скръбния дънер

Нещо стегна душата ми.
Не, не съм от страхливите.
Там, на сухия дънер... Точно той ме втрещи.
Върху него отгоре, тъмен шал се разстилаше.
Ужасена потръпнах - кой в гората суши?
И понеже се знам, че съм там дето пари,
много, много не мислих, към дървото поех.
Самодиви, навярно, нещо пак са решили.
Любопитството срина всеки уплах на прах.
Ако беше каприз на ефирните “лейди”,
на сломения дънер тънък шал да сушат,
вероятно това, бих могла да приема...
Приближих се...
дървото... бе обвито със скръб...