Езерото

Петна от времето по гладка амалгама
на огледално-езерната шир.
Покоят в стилна рамка се протяга.
Ни лъх, ни дъх, ни шепот.
Сън и мир.
В магичен блясък кротко се оглежда
небето с потъмнял венец-листа.
Ах, клоните покорно се привеждат
и увенчават с красота мига.

През нощите в безмълвен танц се веят
край него самодивските коси.
А духовете водни с нежни феи -
на бледата луна плетат венци.