Стих през сълзи

Понякога те виждам във съня си,
и сянката е винаги сред нас...
Опитвам да извикам, но напразно.
Задъхано крещя, а нямам глас.
До мене си, а всъщност си далече.
Ръка протягам - сякаш съм без плът.
Ах, силуетът-сянка се препречва.
Сънят ми шепне, че го чака път.
Опитвам се, опитвам да го върна.
Сърцето галопира в устрем див.
Но той не чува, ловко се изтръгва.

Достигам те единствено във стих...