С теб през хилядолетията

/син цветец/

Притъмва се. Зениците болят
от взиране за теб и от уплаха.

Самичка съм в набъбващия здрач.
Безсилна от тревога стена в мрака.
В очакване е ниската софра.
До хляба е вечерята на нея.
И делвите напълних със вода.
От болката ми собата немее.
*
Но нещо трепна в мен.
Усетих как
забързан и задъхан приближаваш.
Това си ти, това си ти, Любов...
Топи се мрака. Всичко засиява.
Повдигаш ме със силните ръце.
Сърцата ни забързани се сливат.
Почакай, имам нещичко за теб -
във ризата ти син цветец се крие.
И как успя да го запазиш жив?
На корена не е така ухаен!
Във стаята се носи аромат -
на обич, топъл хляб и на омая.