Ванга

Тя излъчваше светлия свят със дихание.
Тук при нас беше трудно за нея до болка.
Как се чувства – поиска ли някой да знае?
Всички чакаха всичко. Не искаха малко.
И си тръгна понесла тъгите на хората.
Тя потегли със тонове чужди тегла.
А тълпите прииждаха – плачеха, молеха...
Там, където пламтеше, тя гасеше с ръка.
Тихо в ниското слизаше пак съвършената -
да помилва, да сгрее, да попие сълзици.
Все така ни обича.
И отгоре ни гледа -
като майка-закрила и Страдалка-Светица.