В ръба на тишината

Подай ръка. Аз слизам на брега ти.
Не питай как. Сковах си малък сал.
Получи се от нашето безумие –
от твоя зов и моя жад за грях.
Води ме, скъпи.
Само не в тълпата.
Далеч от всички да останем в плен,
на себе си - в ръба на тишината.
Или до кораб, опустял за ден.
Да се промъкнем и да тръгнем с него.
На сутринта. Без куфар. Без билет.
Бъди до мен. Така съм уморена.
Но не от път.
От взиране за теб.