В бурята

А вятърът си мислеше на глас
и бързаше листата да обърне.
Наопаки. Към грапавата част.
Следобедът вещаеше безумие.
Грижливо смете сухите треви.
Зад храстите се сгъна и зачака.
Мълчание в тревога извести,
че гневният следобед търси мрака.
След само миг се вкопчиха в едно.
Пристигна и нощта. Разтърси грива.
Когато нощ се срещне със деня -
земята и небето се преливат.
Потрепваха листата в бърз каданс.
Белееха обърнати нагоре.
И вятърът разбра –
в любовен танц
нощта се вплете с късния следобед.