Зеленото разсъмване...

Когато се разсмиваше, очите ти искряха.
Щастлива си събирах от твоя смях звезди.
Едни такива малки и сребърно-звънтящи.
Сега ги пръскам често из мрачните си дни.
От всеки кът у нас, надничаха цветя.
Огромните букети ме пълнеха с възторг.
Запазих ги, любими. Запазих красотата.
Защото всеки миг изписа със любов.

О, не букети -
искам зеленото разсъмване
във две очи на мъж -
загадъчен и мой.