Под арка от любов
Природата е жива. И усеща.
Те бяха сплели арка от любов.
През горската пътечка се пресрещаха
и сливаха стъблата си в едно.
И обичта им беше малко чудо –
красив венец сред тихата гора.
Приведох се под него и преминах.
Загадката живот – следа в следа...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home