Завръщане

И портичката бледа от отсъствия.
Кога последно беше тук стопанинът?
Кога прекрачи този праг без връщане,
преди да се отправи за Оттатък?
А, дворът непознат, мълчи несресан.
Препъвам се във шипове и тръни.
Не вярвам на очите си, че детството
се крие и мълчи сред тях прегънато.
Във пруста се разпрашва тишината.
Милион прашинки в светлото танцуват.
Страхувам се да продължа нататък...
Не мъртвите ме плашат, а Живота.
Отдавна не е стъквал тук огнището.
Във ъгъла извезва тихо спомени...
Позна ли ме? - го питам през въздишка.
Очите ни мъгливи пред иконата...