Пластове...

Приятни мигове редуват се със тъжни.
Закономерност. За да разберем,
че само красота не ни е нужна.
И хубостта омръзва. Някой ден.
Сега е есен. В багри и позлата.
Желан покой, обгърнат в мекота.
Ще духне вятър. Ще смете листата.
И зимата ще писне за права.
Животът ни се ниже на етапи.
Ту тъжно...
Ту красиво...
После пак...
Познатото – отново непознато...
На пластове моменти се редят..