как?

И как да се справим с това неспокойно море…
Което ни дава живот, но единствено с приливи.
Когато отлее се нямаме вече ръце.
И нещо от нас си отива... Отива завинаги.

И как да се скрием от тези стотици очи…
На светнали кораби, чакащи рейд сред стихията.
Не искам да трием онези издайни следи,
които остават, по пясъка заедно с мидите.

И как да запазим соления дъх на море.
Да върнем живота на малкото стъпкано коренче.
О, нека изпишем по пясъка с малко перце…
А, после да пълним джобовете с мънички камъни.

И как да го спрем със вика си – не тръгвай назад…
То следва закони по-древни от слънцето даже.
Луната е мъдра. Когато звезди затрептят….
По нейната нишка да тръгнем. И тя ще ни каже…