Тишина

Отдавна вече чакам пред вратата.
И тихичко почуках. От приличие.
“Премръзнала съм чакам топлината”...
Мълчание. И отговор от нищото...
Разбрах, че много скоро ще измръзна.
Усетих по симптомите – унасяне...
Потропах вече поривисто-бързо.
И даже казах: Там ли сте приятели?
“Сърцето ми е топло и голямо.
Не го оставяйте във плен на зимата!”...
Почаках за ответ. Прочетох:”няма”...
Пред портата стоя и гледам срината...
Макар неловко – пробвах и с юмруци...
Когато става дума за спасение...
Дочух единствено гласа на птици...
И тишината прати ми послание...
Отеква нейде, вътре слепоочно
кънтенето от мойто празно блъскане...
Вратата е бронирана поточно...
Сърцата са метални и излъскани...