Patchwork

Заключваме след себе си капана.
Обгръща ни фалшив уют от вещи.
А помежду ни – празно и студено.
Един през друг поглеждаме отсреща.

Пришивахме. Придръпвахме. Кроихме.
Животът между нас е само кръпки.
От сложния кърпеж и вечна зима -
не знам дали съм жива или мъртва...

Сред планина от грешки и години
забравихме се вече как изглеждаме.
В менюто до дежурното “Прости ми”,
отдавна е изтрит реда със “нежност”...

Прищракваме внимателно капана...
след себе си. И само бавно дишаме...
Аз мога да отключа. Но в безкрая -
дали се среща думата “обичане”?...