Рисунка с пръсти...

Ресници са брезите край водата...
Не трепват и от вятъра дори..
Заставам мълчалива до платното.
От днес рисувам - с пръсти и бои.

----------------
Как тихо и спокойно е...Ветрецът
ухажва в полет падащо листо...
Като прашинка пада в езерото.
Като сълзица в светлото око...
Нанасям плахо първите си щрихи...
На лятото зелена е кръвта...
Но ето шаренее и полата...
Воланите размята есента.
Зеленото докосвам с показалец.
И жълтото не смятам да щадя...
От него ще разцъфнат минзухари.
Почакай – есенните са в лила...
Дъбът е стъпил сигурно и тежко...
За неговата сила - плътен цвят...
Дърво без име в него се заглежда...
Не се заглежда – моли за живот...
Ръцете ми се движат по- уверено.
Оформя се и можеш да четеш...
Зелено...
Жълто...
Синьо...
Минзухарено…
Докосвам листа с пръсти и копнеж...
---------------
Тревожен, птичи грак ехти задавено...
Дали ще мога с моите бои...
На листа да предам живот-дихание...
----------------

За да успея - нужен си ми Ти...