Кръговрат

За нея спомените са игриви пламъчета...
Подвързани до детските й книжки.
Подскача с тях, като игра на “дама”.
Като играчки вечер ги прегръща...

Не й завиждам. Всеки с времето си.
Тя топла от прегръдката на мама,
уверено изкачва свойте хребети...
На токчета. Защото е голяма.

Тя иска да разбулва истини.
А не съзнава, че са просто древни.
Ще разбере- не всички кестени
ядливи са... Че има и отровни...

Да, кръговратът непреклонен е.
И споменът ми става по-бездомен...
Тя помни, че: животът сложен е...
А, аз - че някой ден ще стана... спомен...