Красиви мигове
Да те докосне сянката на птица.
Морето да ти каже свойта тайна.
Да чуеш ясно, че земята диша.
С очи да плуваш сред звездите плавно.
Да те събуди дъх на свежо утро.
И хиляди звънчета в теб да пеят...
Да знаеш, че мигът не се завръща
и само във мига – СЕГА живееш...
Да се загледаш в крехката тревичка.
По детски да се радваш, че я има.
Да чуеш как се любят птици-
и малкото гнездо съвсем им стига.
Да минеш под дъга от седем цвята.
Да вдишваш колендро след лятна буря.
Отронен лист да ти подскаже есен.
Звезда да падне, а в мига си влюбен.
Снежинки на звездички да те ръсят.
Да сетиш, че покоят е във бяло.
Да видиш, че цъфтеж е пак накацал.
Че залезът пред теб е просто... зрялост.
Морето да ти каже свойта тайна.
Да чуеш ясно, че земята диша.
С очи да плуваш сред звездите плавно.
Да те събуди дъх на свежо утро.
И хиляди звънчета в теб да пеят...
Да знаеш, че мигът не се завръща
и само във мига – СЕГА живееш...
Да се загледаш в крехката тревичка.
По детски да се радваш, че я има.
Да чуеш как се любят птици-
и малкото гнездо съвсем им стига.
Да минеш под дъга от седем цвята.
Да вдишваш колендро след лятна буря.
Отронен лист да ти подскаже есен.
Звезда да падне, а в мига си влюбен.
Снежинки на звездички да те ръсят.
Да сетиш, че покоят е във бяло.
Да видиш, че цъфтеж е пак накацал.
Че залезът пред теб е просто... зрялост.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home