Поверие

Сега и двамата го знаем...
Щом вазата с кристалното мълчание се счупи
върху твърдта на търпеливо чакане ...
Все някой трябваше да е небрежен,
за да отвърне ехото: Обичам те...
И да повтори.
По буйната повърхност на реката
се носи розов цвят…
А, казват: Счупеното – е на щастие...