От онзи миг

Когато имах твоето писмо,
не знаех, че говоря с любовта си.
Че ме очаква щастие от сто по сто...
Какви ти сто, а даже и нататък!

Почука ми. Отворих и узнах
за ласката на огнения вятър...
В прегръдката понесъл лунен прах,
гласа на птици и вика на кратер...

Узнах, че споделената любов
е онзи път от Ада за към Рая.
Отвърнах на горещия ти зов
и светло полетяхме към безкрая...