Без режисура...

Не съм придатък с набрашнени пръсти.
Нито с престилка потна - на каре.
От мене на цигарен дим не лъха.
Разбуждам утринта си без кафе.
И не притварям в жалък транс очите,
когато гледам в нареза деня.
Понякога боли, но аз не хлипам.
Прехапвам устни. Впивам длан в дланта.
Ако прошепнеш: искам да ме следваш.
Ако ми кажеш тези думи ти -
семафорите няма да поглеждам...
Защо ли?
Усет. Знам, че не греши.
Не се докарвам в перли и дантели.
Не съм принцеса. И не търся принц.
Жена съм.
Боса стръмното катеря.
Без режисура. Без екип и грим.