Очаквам утро

Не чакай да ти кажа свойто сбогом.
Сбогуваме се само с мъртъвци.
Защо да бием без пожар тревога.
Земята пак така си се върти.

Мъжете тихо тръгват на разсъмване.
Във вазата оставят даже цвят.
Къде да те изпращам. Вънка тъмно е.
Очаквам утро. Не, не е от страх.

Човек на чест съм. Даже за любимия.
И нищо, че съм крехка. И жена.
За да запазя неговото име -
на гилотината подлагам аз ръка...