Благословена!

Когато се раздираше над мен небето
и раните неистово боляха...

Светът се пръсна фино на парчета.
И мисли безнадеждни се рояха...

Заслон потърсих или малка стряха
да подкрепя душата си сломена.

Тогава те видях Любов, че тихо чакаш.
Макар и късна - си Благословена!