Катарзис

Все още ми е всичко, като в сън.
Кога потеглих.Как останах. Нощите.
Разделите - онази малка смърт,
която се оказа прицел в точката.

Помахах им. Помахаха на мен.
В душите им оставих и руини.
Очи, които после не видях.
А с други ни затрупаха години.

Сама ли този жребии си избрах.
Съдбата ли изтегли ми билетче.
Бе късно лято. После отлетях.
Не е насън. Реката щом потече.

Събран набързо куфар. Свит въпрос.
И смелост, на която казват "Браво".
Неравен път напомнящ "в тръни бос".
Нормален усет в новото начало.

Усещане за нещо, като в сън...
Все още и мостовете изграждам.
Между това. И другото отвън.
Ще се събудя ли. Къде?

Или се раждам.