Отпътуване

Домът е пуст след нашето потегляне.
Завесата миражно се поклаща.
Мълчание комфортно е полегнало
върху леглото с тънките чаршафи.

Опитва се да имитира формата,
оставена последно от телата ни.
Една случайна чаша е обърната.
Случайно листче в ъгъла запратено.

Един букет с набодено послание
от ден на ден загубва свежестта си.
А изгреви и ново свечеряване
в прозорецът невинно се докосват...

Опразни се домът ни. Отпътувахме.
Завесата потрепва. И е бяла.
Долавя се сред хаоса на думите -
наложи се... Не е, не е раздяла...