Вода мълчана

От първия си стих към теб вървях.
От онзи първи изгрев тебе търсех.
Преминах сто небета със зари.
И хиляди звезди над мен се ръсеха.

Докосваха ме мъжките очи.
Душата ми оставаше все жадна.
Не ги познах. Сред тях не беше Ти.
И никой не успя да ме открадне.

Заключих се зад няколко врати.
Зачаках те. Не знаех даже кой си.
Запалих вощеница да гори.
В молитвите прошепнати те исках.

Разтвори се и сетната врата.
Ти пленницата в мен поведе тихо.
Не питах накъде. След теб вървях.
Раззинати останаха вратите.

Към Рая тръгнахме. По Божии знак.
От кладенци небе отпихме жадно.
И снопи връзвахме до късен мрак.
Вода мълчана в шепи ти откраднах.