Милост!

Измамна и измамна красота,
пречупена през криво огледало...
Кракът потъва в губер от цветя.
А болката... от нашето стъпало?

И колко прелест в полския букет.
След ден или след два е вече в коша.
Каква вина? Цветята са навред.
Кой мисли, че живот тупти в живота?

Трофеи ловни. Ах, какъв разкош!
Завиждат си – ловците им приляга.
Това защо? И кой е всъщност лош?
Отстрелва ги съдбата. Без тревога!

О, милост за килимите с цветя!
И милост за сърничката във храста!
Помилвайте света им във света.
Каквото сториш – връща се стократно