При чешмата

Два чучура пият на утро звъна,
щастливо със слънце се плискат.
А после се вливат в гласа на нощта:
щурците и вятъра в листите...

Два чучура мокрят момински чела.
И менците пълнят бъбриво.
Преливат, бълбукат и канят – ела...
Отпий от водата ми жива.

Планинският шепот извира през тях.
Струи самодивска въздишка...
Два чучура сбрани в едничка съдба...
Изпълват утрата с молитва...

---