В паузата

Болезнена е светлата ти обич,
гарнирана със лепкавия мрак.
Преминах през зловещи коридори...
За изхода дали да търся знак?

Вратата незаключена оставях...
Ти твоята – със гвоздей закова.
Не моля. Не, не ми се нрави -
след глас на орган да пищи лютня...

Навярно няма да ти кажа сбогом.
Ще съживя онази малка свещ.
Все още пари... Затова е сложно...
Но ти не чуваш. Пак врата ковеш…